Имало едно време…

Имало едно време една жена, която двадесет години не беше прекрачвала прага на зъболекарски кабинет. Само мисълта за стола я караше да се разтреперва — детски спомен, който я следваше навсякъде.

Един ден зъбоболът стана по-силен от страха. С разтуптяно сърце тя влезе в Dental House… и завари не кабинет, а дом. Никой не бързаше. Никой не я съдеше. Обясниха ѝ всичко — стъпка по стъпка, с търпение, каквото не беше срещала.

Днес тя идва на профилактика с усмивка. А страхът? Останал е само в приказката.

Имало едно време един малък рицар на седем години, който вярваше, че в зъболекарския кабинет живее дракон. Ревеше още на вратата и никой не можеше да го убеди да отвори уста.

Но в Dental House драконът се оказа… приказка. Показаха му всяко „вълшебно“ инструментче, оставиха го да пипне, да попита, да се посмее. Първия път само разгледахме. Втория — преброихме зъбките. Третия път той сам се качи на стола като на трон.

Днес малкият рицар пита кога пак ще ходим „при усмихнатите докторки“. Драконът е победен завинаги.

Имало едно време един мъж, който се смееше само с затворена уста. На снимки, на сватби, на рождени дни — винаги с онази скована полуусмивка, зад която криеше зъбите си и срама си.

Страхуваше се не толкова от болката, колкото от укора: „Как си ги докарал така?“. Но укор не последва. Посрещнаха го с разбиране, направиха му план — спокойно, без напрежение, стъпка по стъпка, в неговия ритъм.

Няколко месеца по-късно, на сватбата на дъщеря си, той се смя с цяло сърце и с цяла усмивка. За първи път от петнадесет години.